Месец март е световен месец на ендометриозата. Всяка година през този месец по света се организират маратони, фестивали и шествия в подкрепа на всички жени, страдащи от заболяването.
Ние от Vendy+ също решихме да покажем съпричастността си към жените, които са засегнати. Затова проведохме интервю с д-р Теодора Тихомирова, в което тя ни разказа какво представлява заболяването ендометриоза, какви са най-често срещаните симптоми и какви са видовете лечение.
Д-р Теодора Тихомирова е акушер-гинеколог, специалист по асистирана репродукция в МБАЛ “Надежда“. Завършва медицина с пълно отличие през 2012 г. в Медицински университет – Плевен, а година по-късно започва и специализацията си по „Акушерство и гинекология“. През 2015 г. д-р Тихомирова става част от екипа на „Надежда“, където успешно придобива специалност през 2017 г. По време на следването си преминава обучение в многопрофилна болница в гр. Байройт, Германия, и в университетска болница във Виена, Австрия.
Всекидневната ѝ практика като репродуктивен специалист я води и в операционната, където с методите на минимално инвазивната оперативна гинекология дефинитивно потвърждава или отхвърля дадена диагноза като причина за липса на забременяване при жената. Д-р Тихомирова е съ-автор на научни публикации на тема хирургично лечение на тазова ендометриоза. Извън репродуктивната медицина професионалните интереси на д-р Тихомирова са в сферата минимално инвазивната гинекологична хирургия; консервативното и оперативно лечение на ендометриозата; диагностицирането и проследяването на бременност; акушерството и профилактиката на женското здраве.
Какво представлява ендометриозата?
Д-р Тихомирова: Ендометриозата е едно енигматично заболяване, въпреки дългите години натрупан клиничен опит и голяма база научни изследвания в тази сфера. Представлява гинекологично заболяване, при което тъкан, структурно и функционално сходна на тази на лигавицата на матката (ендометриум), се разпространява на нетипични места. Тези огнища претърпяват същите циклични промени – под действие на женските полови хормони нарастват и кървят всеки месец. Това води до хронични възпалителни промени в засегнатите структури, което компрометира тяхното функциониране.
Често ли се среща ендометриозата?
Д-р Тихомирова: Погрешно е да се смята, че само защото е непозното и звучи екзотично за неспециалисти, това заболяване е рядко. Напротив, то засяга всяка десета жена по света и 10-15 % от жените в репродуктивна възраст.
Честотата на разпространение на ендометриозата в общата популация е 1-3 %. Съответно 17-47% от жените с репродуктивни проблеми и 2-74% от тези, страдащи от хронична тазова болка, са засегнати от ендометриоза.
Кой най-често страда от ендометриоза?
Д-р Тихомирова: На първо място жените, тъй като ендометриозата е естроген-зависимо заболяване. Има докладвани, обаче, и случаи на ендометриоза при мъже, които са подложени на антиракова хормонална терапия. Най-често засегнати са жените в репродуктивна възраст – между 25-35-годишна възраст. В тази възрастова група високите женски полови хормони ,,спомагат“ за появата и разрастването на ендометриозни огнища. Въпреки това никой не е ,,застрахован“от това заболяване – ендометриозата може да се срещне дори при деца, ненавършили 10 години и при 70-годишни жени.
Според проучванията отнема средно между 5-10 години да се постави правилна диагноза, каква е причината?
Д-р Тихомирова: Времето, необходимо да се постави диагнозата, се определя основно от 2 фактора – проактивността на пациентите по отношение на търсенето на медицинска помощ при налични оплаквания и от друга страна – опита на акушер-гинеколога, към когото жената се е обърнала във връзка с този проблем. Много е важно, с цел да се улесни диагностицирането, да се знае, че силната болка по време на менструация, извън цикъл или по време на полов контакт не бива да се приема като нещо нормално, а трябва да бъде уточнен нейният произход. И тук идва вторият важен момент – пациентката да потърси специалист с опит в диагностицирането и лечението на ендометриозата.Това значително ще скъси времето, необходимо за диагностично уточняване.
Защо се бави толкова диагнозата и това влияе ли на лечението?
Д-р Тихомирова: Забавянето идва до голяма степен от неглижиране важността на оплакванията, в случая болката като основен симптом. На нас като жени ни е внушено погрешното разбиране, че е нормално цикълът да е болезнен, примиряваме се с дискомфорта по време на полов контакт, защото смятаме, че е неудобно да се говори за него. Тези усещания не са нещо, което трябва да се потиска и премълчава. Те са симптом, за който трябва да се говори и да се потърси причината, защото колкото повече време минава, проблемът се задълбочава, усложнява, а това влошава значително качеството на живот.
Кои са първите симптоми, които да сигнализират за заболяването?
Д-р Тихомирова: Първите симптоми на ендометриозата се определят от това кой орган е засегнат – водещи са тазовите органи. Ето защо те могат да включват болка по време на цикъл и извън него, болка по време на полов контакт, смущения в цикъла (обилни менструации, извънменструални кръвотечения), проблеми със забременяването. Тежестта пък се определя от давността на заболяването и размера на ендометриозните огнища.
Има ли фактори за развитие на заболяването?
Д-р Тихомирова: Като естроген-зависимо заболяване, факторите за възникването и развитието на ендометриозата са всички тези, които се асоциират с продължителна експозиция на женските полови хормони: ранна възраст на първата менструация, късна възраст на раждане, нераждали жени. Може да се обсъди също така фамилна обремененост, имунни причини, анатомични особености като обърната матка, хирургични интервенции в малкия таз. Има различни теории относно възникването ѝ, като например ретроградна менструация, при която менструална кръв изтича през маточните тръби в коремната кухина и така лигавицата се имплантира на различни, необичайни места. Категорична яснота по въпроса все още, обаче, не е постигната сред научните среди, което прави ендометриозата предизвикателство в ежедневната гинекологична практика.
Има ли болка при ендометриозата и ако да, какво представлява тя, в кои области на тялото и по какъв начин може да се облекчи?
Д-р Тихомирова: Може да се каже, че водещият симптом при ендометриозата е хроничната тазова болка, често асоциирана и засилваща се с цикличността на менструацията. За съжаление тези неприятни усещания могат да съпътстват жените и през останалото време под формата на дискомфорт и тежест в долната половина на корема, което значително засяга и половия живот.
Как влияе ендометриозата на плодовитостта при жената?
Д-р Тихомирова: Ендометриозата не винаги води до проблеми с репродукцията, но според различни проучвания между 35-50 % от жените, страдащи от заболяването, не могат да забременеят спонтанно без медицинска помощ. Пораженията, които нанася ендометриозата, понякога са комплексни на няколко нива и зависят от разпространението. Когато е локализирана върху яйчниците под формата на така наречените, „шоколадови кисти“, може да „изконсумира“ функциониращата част на яйчника и да влоши качеството и количеството на наличните яйцеклетките. Когато се развива върху маточните тръби или стената на матката, може да компрометира проходимостта на тръбите и потенциала за имплантация и развитие на ембриона в матката.
Какви са възможните лечения на ендометриозата?Също така възможно ли е лечение с неконвенционална медицина?
Д-р Тихомирова: Дефинитивно решение за лечение на ендометриозата все още не е разработено именно поради многото неясноти относно нейното възникване, начина на разпространение и хормонозависим характер. Това, което можем да направим, е да ограничим развитието и да се справяме с последиците. Болкоуспокояващите под формата основно на нестероидни противовъзпалителни средства са първа линия на избор с цел облекчаване на болковата симптоматика. Неконвенционални методи (билкови добавки, акупунктура, физиотерапия) също могат да бъдат включени, но не като водещо, а като съпътстващо средство в контекста на комплексния лечебен подход. Консервативната терапия може да се проведе с препарати, които блокират ,,подхранването“ на ендометриозата с естрогени. Тук се включват оралната хормонална контрацепция, аналозите на гонадолиберините, гестагени.
Важно е да се знае, че не винаги ендометриозата изисква хирургично лечение, но единственият категоричен начин да се диагностицира наличието и тежестта на заболяването е лапароскопският оглед на тазовите органи с вземане на биопсичен материал с последващ хистопатологичен анализ. Необходимостта от оперативна интервенция се преценява от лекуващият акушер-гинеколог на базата степента на органното засягане, установено чрез образни методи, както и от тежестта и спецификата на субективните оплаквания от страна на пациентките. При всички случаи трябва да се оцени съотношението полза – риск, защото интервенцията върху яйчниците (изрязване, коагулиране (обгаряне) на ендометриозни огнища) може да компрометира тяхното функциониране и необратимо да засегне яйчниковия резерв. Ето защо препоръчваме да се обърнете към специалист, който цели не само да реши кардинално проблема, но и да работи с мисъл за бъдещата репродукция – запазване функционалността на яйчниците и другите репродуктивни органи.
Ендометриозата е заболяване, за което не се говори толкова често. Симптомите му са свързани главно с изпитване на тазова болка. Затова ви съветваме: винаги, когато изпитвате силни болки при менструация или по време на секс, не се притеснявайте, а по най-бързия начин се свържете със специалист.